Борко

За мен това име означава леко поостаряла каруца мерцедес, с позавехнала слава, но двигател, здрав като немска класика…
Но не! Любимият Меркан Деде проект всъщност бил Мерджан Деде. Поне така твърди един по-запознат от мен младеж :)
Сетих се, защото вече имам по любим албум от Su. Той е Mercan Dede Secret Tribe, невеоятна ритмика, пак в онзи същия стария ритъм скеле от пост-боп, фънки фюжън, ембиънт, дъб и трип-хоп.
Този път нещата са по-динамични, по-завъртяни, чак стават за танци понякога :) А не само за чибуци ябълков тютюн от опушено наргиле.
Скоростта, с която те грабва, спокойно се взима от по-запазен мерджан с лети джанти…

Винаги съм се чудел дали не звучи много странно, ако човек посещава такива школи. Познавам един двама (по-скоро една – две), дето ходят на такова място и са овладели до съвършенство ритмите на салсата и етно танците ;)
Присетих се, докато си мислех за поредното предстоящо лято из Гърция, щото Уинампа ми завъртя случайно (докато чаках ТЯ да излезе от банята, че да излезем най-накрая…) едни позабравени албуми с автентични зейбекико и хасапико.
Знам, чудно и непознато е точната дума, дето описва тези танци. Много приличат на нашите и са доста далеч от “туристическото” сиртаки, което всеки уважаващ гръцки кръчмар си е набавил птредварително преди старта на сезона :)
Поразтърсих се какво точно означават тези танци и откъде водят произхода си, защото като движения и ритъм много наподобяват нашите хора.
Оказва се, че хасапико се нарича също макеларико и води своя произход от византийски времена, смятан за пантомимичен танц, танцуван по празниците, основно от месари (χασάπης), наречени още макелари. Има определен ритъм и се танцува и от мъже, и от жени, хванати за рамене.
Мнозина смятат Ζεϊμπέκικος за тежък и тромав танц, народен танц с доста импровизация в неговите стъпки. Исторически погледнато става дума за древен тракийски танц, водещ името си от тракийска област, населявана от племето зейбеки. По-късно има сведения, че се е танцувал от османските еничари, повечето с християнски произход, чето пъти гръцки или български. Танцува се от двама мъже или само от един като стъпките са импровизация, основно бавен ритъм, изразяващ моментните чувства на танцуващия го.
Точно това последното доста ме смути, когато стана дума за школа по танци и то автентичен балкански фолклор. Явно ти пускат музика и те оставят да си правиш кефа:) Добре прозвуча и мисля да се запиша…

За по-любознателните прилагам и стъпките на Хасапико, успех…
:)

Никога не съм съумявал да разбера каква е връзката между това да си жаден и сдухан, че гаджето липсва или никога не е било ;)
Това се опита и снощи да ми внуши някаква реклама на Спрайт по телевизията. Аз съм голям фен на това питие. Сега обаче започвам да се чувствам неудобно и да гледам подозрително какво биха си казали хората, дето ме гледат да си го поръчвам в кафенето или да си го купувам в магазина (между другото там работи една мома, дето силно се радва, че си забравям стоките и редовно ми предлага, ако пак се случи, да ми го донесе, така че маркетингът на спрайта тук не важи :) …).
Според мен такава рекламна кампания би отклонила някое хлапе от продукта, щото може да реши, че “а си пийнах спрайт, а останах девствен до края на дните си….”
За мен тази заплаха вече не важи, така че точно това смятам да пия тези дни в жегата.

Бях забравил, че въобще някога съм регистрирал блог. Случайно се сетих за него, когато го видях линкнат в блог на мой приятел ;) Това е поредното доказателство, че съм мързел и непостоянен в редица начинания…
Само регистрирам участие :)
Предстоят доста пътувания – първо хващам стъргалката и четката (може и лопатата) и бегом да доразкопаем средновековния манастир в Мелник, дето го почнахме миналото лято. После две седмици море на Халкидики, че не може лято без гръцки нощи :)
И най-вече – от днес – ще се отдам на мързел и разходки в компанията на любимия ми човек, дето по цяла година бори глада в Африка и Азия и намира време за мен само по една седмица лятото;) Каузите понякога са по-силни от личните ми капризи, нали? С това се успокоявам и засега всичко е ОК. Да видим докога :)

На мен точно такова впечатление би ми направил такъв филм, ако се осланям само на рецензии. И понеже успях да видя части от него (признавам си – не целия), спокойно мога да кажа, че хипария има само в безскруполните секс-сцени на пясъка и в саундтрака от парчета на Пинк Флойд. Понеже съм и фен на Флойд, ще си дам задача да гледам филма по-нататък. Сега ще споделя само какво разбрах отчасти за него, с малко снимков материал.

Филмът датира от далечната дори и за мен 1969г. :) Продукция на САЩ и Италия. Какво повече. Главните роли са на Марк Фречът и Дариа Хелприн.
Като стане дума за режисурата – вече си почти убеден да го гледаш, както и аз в случая. Режисьор е Микеланджело Антониони.
На първо гледане в съзнанието ти се набива безкрайното пространство на пустинята. Даже не можеш да повярваш, че в САЩ има такива местенца. Поне има табелка в тази пустош – “Забиркси Пойнт”. 5 или 10 милиона години назад това място е било езеро, от което сега е останал безкрайният пясък. На това място се срещат и героите на филма. История за краткотрайна любов на фона на студентските бунтове в края на 60-те (звуча като водещия на “Десета муза”, но това е търсен ефект:) …) Пък и филмът май си струва, поне еротиката беше доста на ниво. Забравих да кажа, че преди 15 години на вратата на киното щеше да пише: Забранено за лица под 18 години! :) Приятно гледане и да споделите.

За първи път опитах истинска такава пица, вярно в оскъден вид, на една уличка в Падуа преди 3 години вече. Беше скъпо, малко, но запомнящо се. Доста впечатляващ вкус и отвратително злоглед външен вид. Признавам си, купих си я, щото беше най-евтината, само 3.40 евро парчето. И оттогава съм й невероятен фен. Защото е уникално проста, но запомняща се. Нужни са само домати, зехтин, риган и чесън, както и сол и тесто за пица, разбира се :) Останалото е въпрос на рутина, но при толкова елеменратна рецепта няма как да сбъркаш. Вкусът на чесъна, гарниран с доматена паста и зехтин я правят неотразима. Може би много по-истинска от Маргерита, пък и малко по-италианска. А Маринара-та е най-вече на почит в Южна Италия, не знам защо, но едва ли е поради прословутата им бедност :)
Предлагам ти да я тестваш. И обърни внимание на картинката, не е ли впечатляващо това съчетаване на цветове? :)
Най-добрата Маринара в София, поне според мен, можеш да опиташ в пицериите от верига “Виктория” (препоръчвам ти малката, че голямата нахранва цял хусарски полк наедно с подпоручика…)

“Виктория”
София, Околовръстен път, комплекс “Царско село”, тел. 02/ 967 50 50
ул. “Иван Асен ІІ” 66, тел. 02/ 943 75 43
Младост 3, Търговски център “Кондор”, тел. 02/ 974 33 97
кв. Драгалевци, ул. “Христина Морфова” 4, тел. 02/ 967 31 68
бул. “Цар Освободител” 7, тел. 02/ 986 32 00
Виктория Арена, бул. “Тодор Александров”, 02/ 986 82 00, 02/ 986 82 01

да е рошав и поддържан :) Понеже понасям критики, че не го “ъпдейтвам” често. Не че няма какво да пиша, по-скоро времето е малко. Виждал съм някои блогове, които са станали своего рода портали и мини-форуми на дружинката на собственика. Може би тук няма да стане така (надявам се!), но все пак някой ще даде рецептата как да се съчетава многото работа, малкото свободно време и попълването на електронния ти дневник, без да си крадеш от ценното свободно време. Ха да видим какво ще излезе…
А аз се заемам да пиша за Сезария Евора, че ме омагьоса отново. Както и за поредната доза добро заведение в София (само да се сетя кое от многото беше, май затова нямам време…)

Обикновено е характерно за лятото, но не знам какво ми става, на мен не пролетта, а есента май ми се отразява романтично. Тук обаче за романтика няма да става въпрос, просто се презастраховам, щото е латино ритмика. Иде реч за един сборен албум с някакви денсове, които на пръв поглед ще отминеш като стой та гледай. Понякога инатът помага, както на мен в този случай. Заслушах се почти на инат и ми хареса, очарователни ритми, миксирани с малко повечко денс, но се понася. Латино-основата прави нещата да изглеждат романтично. Някои парчета са ни до билка познати, като онова за Команданте Че например :) Не знам дали някой ще ме разбере, но на мен ми подействаха веселяшки и имах нужда да ги споделя (в този случай със самия себе си, все пак блогът не беше ли личен дневник?…).
Ето и плей-листа:
Shapeshifters – Back to basics (radio edit)
Aventura – Cuando volveras
Costas – El comandante (original radio edit)
Whigfield – Was a time (gambafreaks main radio)
Corazon – Guitarrero (arriba house mix)
Xana – Que sera (the man behind c. remix)
Nosotros feat. Raul Paz – contigo (nerios dubwork club mix)
John morley – Brothers and sisters (radio mix)
Davidson ospina – Canto bueno
Marc mendezz vs. Oliver Swab – rio de janeiro (radio cut)
Carolina marquez – The killers song (the killers song radio)
In-grid – Milord (sky dreamer remix)
Pound boys – K pasa (radio edit)
Santos – Tzumbae
Mondo – Boom shakata (fineon edit)
Easy Jetters feat. Anna Dee – From Paris to Marrakkesh (spycho mix)
Lonyo – Summer of love (original radio edit)
Има ги в торент-каталога на Арена.бг

Разрових се из нета специално за нея. Има си и причини, разбира се. В един определен момент усетих, че съм позабравил нейните песни, а поводът да си ги припомня не беше поредното Mojito, към което се пристрастявам, а миналия й концерт в НДК преди седмици, на който не можах да ида, щото не намерих никой желаещ да даде 50 лв за билет, както аз бих дал :)
Иначе магията е невероятна. Много пъти съм съжалявал, че не съм се родил на онзи син остров. Не защото съм зиморничав (което е факт), а защото, както всеки нормален човек, съм пристрастен към тропическото слънце, португалските морна и кокосовото мляко със сламка направо от ореха ;)
Всъщност Евора май предпочита виното и пурите, още една точка на слижаване между мен и нея. Само с “ходенето бос” няма да се разберем, пък и кой ли ме пита…
Ето какво пишат за нея по страниците в нета:
Музикалният стил, в който твори световноизвестната прима, се нарича морна. Той е повлиян от силното португалското присъствие по западната брегова ивица на Африка.
Родена в пристанищния град Миндело на остров Кабо Верде, Сезария Евора е една от най-ярките звезди на световната етно-музикална сцена.
През своята дългогодишна музикална кариера, тя е издала 20 албума, повечето от които са сред най-продаваните в света, според престижната класация ‘Billboard Top 200′.
Сезария е носителка на 5 номинации и една награда ‘Грами’ за най-добър етно албум през 2003г.
Музикалният стил, в който твори световноизвестната прима, се нарича морна.
Той е повлиян от силното португалското присъствие по западната брегова ивица на Африка.
Морна е една изключително интересна симбиоза между западноафрикански перкусии, португалско фадо, британско баладично пеене и бразилски ритми.
Магнетичният глас на певицата – приятно меланхоличен и леко дрезгав – звучащ като фино настроен инстумент, изразяващ силни и страстни чувства, се преплита с топлите звуци от хавайска китара, цигулка, акордеон и калринет.
Текстовете на нейните песни са дълбоко социални, засягащи актуални теми като дългата горчива история на изолация, емиграция и търговия с роби.
Дори тези от слушателите, които не разбират нейния език, са завладяни от емоцията, бликаща от магнетичното й присъствие. Тя умее да предаде чувството от песента на публиката, да я омае и доближи до себе си.
Сезария Евора произхожда от музикантска фамилия ? чичо й е известен композитор на морна и от малка тя израства в атмосферата на тази толкова близка до душата й музика.
Нейната кариера като солов изпълнител започва на 16 години. Само две години по-късно вече има издадена плоча, която се продава и в Европа.
Следват няколко години на активна музикална и концертна дейност, през които името на Сезария Евора става емблематично за западноафриканската етно култура. През средата на 70-те тя решава да се оттегли от музикалната си кариера.
Но 10-години по-късно силното желание да твори любимата на сърцето си музика я връща отново на музикалната сцена.
През 1985г. дивата заминава за Португалия, където записва две песни към сборна антология на женски вокали от Кабо Верде.
Това отново я изкачва на върха като до 1992г. тя издава 11 албума. Международната й популярност прогресивно расте. Мейдувременно Сезария Евора прави няколко големи световни турнета, които обхващат Европа, Африка, Барзилия, Канада и САЩ.
Певицата има множество съвместни проекти с големи имена от световната музикална сцена като Бони Райт, Оркеста Арагон и Каетано Велосо.
През последните няколко години творчеството на Евора се вплита и в по-нетрадиционно амплоа.
Безсмъртния й албум “Voz D`Amor”, който е награден с “Грами”, провокира едни от най-големите имена на световната диджей сцена като Димитри Фром Перис, Боб Синклер и Джазанова да направят ремикси по нейни песни.
Днес, 64-годишната кралица на морна се чувства прекрасно и се наслаждава на изключителна световна популярност.
“През всички тези години, в които съм пяла пред безброй непознати хора, винаги съм си мечтала един ден да бъда успяла певица извън пределите на страната си. Щастлива съм, че този миг настъпи… И ето ме сега пред вас ? такава, каквато съм…”

Е, и аз съм щастлив, макар и да я видях само по телевизията. Някъде по фрий сървърите има и нейни изпълнения, ако не се справиш с тях, пиши, ще ти ги дам.

Ако не те е страх от пикантности в кунхята, тогава имаш шанс да се изненадаш приятно, подобно на мен, от менюто на “Мачу Пикчу” (ул. “Славянска” 24, София). Мексикански ресторат-пицария с доста непретенциозен външен вид. Мисълта ми тук ще е за храната и обслужването. Но преди това: интериорът е забавен, интересен с авторските рисунки на непознати за мен художници на индиански божества и тотеми. Музиката е приятна, а цените доста умерени. Аз, например, въпреки че съм претенциозен, вечерях за около 15 лева плюс питиетата (не казвам колко…). Препоръчвам Емпанадас (това са запържени малки тории с бекон, гъби, кисели краставички, лук, доматено пюре, Гауда, лют пипер и чесново-майонезен сос, или поне така пишеше в менюто), Баста! нетки (панирани хапки Гауда с някаква аржентинска подправка), Пиката Карузо (пикантни панирани пилешки хапки в специалин сос), малко вода и така… :)
Обмислям идеи за повторен тур, може и с по-голяма компания:)
Забравих да кажа за сервитьорката – прекрасна, с онзи загадъчен вид на индианка от Андите – черна коса и дискретна усмивка, жалко че смяната й свърши рано:)